Истината за приятелството

Вървеше по пустия тротоар под сянката на дърветата, когато видя листче, забодено с кабърче на един от кестените. С неумел почерк беше написано: „Търся си приятел. Ще бъда утре тук точно в пет“. Той се замисли и в главата му се появиха колебания, знаеше, че може да бъде нещо опасно. Той беше много самотен и може би в същата позиция като тайнствения автор на листчето, повявано от вятъра и висейки от дървото. Взе листчето и го погледна по-отблизо. Момчето седя няколко минути с празен поглед. Тогава той се осъзна и погледна скъсания си червено-кафяв часовник. Разбирайки, че закъснява, той хвърли листчето и побягна към училище. Момчето беше в 8 клас, беше точно средата на септември и все още повечето листа не бяха опадали. Той беше в ново училище, затова не биваше да закъснява, за да не ядосва злобните си леприконоподобни учители.
След като беше началото на годината той трябваше да си намери приятели, а всички се държаха доста по-злобно с него отколкото преди. Когато се опитваше да се присъедини в някакъв разговор всички го отбягваха и игнорираха, а това го караше да се чувства тъжен и самотен.
Когато се прибираше от училище вървеше бавно и отчаяно отново по същия път към къщи. Седна до едно дърво и тихо заплака. После отново в главата му изникна мисъл за бележката на дървото от сутринта. Той вече беше решен. Нямаше какво да изгуби ако отиде там. Единственото, което можеше да стане е да спечели нов приятел.
Утре точно в пет часа чакаше пред дървото, на което намери бележката. След няколко минути се появи най-популярното момче и застана малко по-далеч от него, а след малко го попита.
-Ей, ти какво чакаш?
-Чакам един човек.
-Кого?
-Един човек, който е оставил бележка заа… ъмм едно нещо…
След тези думи момчето се засрами много и в този момент другото момче отговори изненадано:
-Това съм аз.
-Наистина?
-Да, аз не съм такъв какъвто ме мислиш! Мисля, че щом си дошъл тук, аз вече мога да ти се доверя, та ти си в същото състояние като мен!
-Това не е вярно! Ти имаш толкова много приятели!
-Те не са истински! Те не са нищо! Те ме харесват, защото съм популярен, но те не са нищо за мен, като предмети са…
-Оу… явно наистина е така…
В този миг настъпи неловка тишина. Те тръгнаха и се разговориха, и на следващия ден в училище всичко беше различно. От сега нататък той не сядаше сам и се чувстваше много по-добре, защото имаше рамо до себе си. Феновете на другото момче все още не знаеха за това. След няколко седмици това се разчу и всички започнаха да се смеят. Заради избора му на приятел той почти загуби популярността си. Повече хора го мразеха отколкото харесваха, но поне бяха двама и се подкрепяха и един ден се опълчиха на злобата:
-Хей, какъв ви е проблема? Аз съм приятел с едно обикновено момче и не ме е срам!
-А трябва! Развали цялата си репутация с него!-каза една разгневена фенка.
-Предпочитам да имам един истински приятел, отколкото хиляда фалшиви!
След като цялото училище чу това, доста от лошите коментари се отдръпнаха настрана, макар и не всички да го харесваха. Той не се интересуваше от това.
Не се интересувайте от мнението на другите, а се грижете за себе си и своето собствено щастие. Така ще откриете своя верен приятел.
Разказ по зададено начало
Конкурс от издателство Рива автор: Моника Кабаиванова